Почитаме св. мъченик Георги Софийски Нови
Църквата уважава през днешния ден Св. мъченик Георги Софийски Нови.
Той се родил от родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил теоретичен да чете и написа, той усвоил занаята златарство. Като останал без татко, красивият и интелигентен младеж бил заставен да избяга в огромния град София, тъй като на турците било по-лесно в дребния град да го вземат принудително в своята религия и в еничерската армия. Но и тук завистливото око на турците скоро разкрило редките качества на неговата външна и вътрешна хубост, по тази причина те изпратили при него един собствен книжник сякаш с поръчка, а в действителност да поведе диалог с него по въпросите на вярата. Георги, въпреки да бил единствено на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя клиент да млъкне компрометиран. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и споделил, че този човек е рисков за мохамеданството и принудително би трябвало да бъде потурчен.
Съдията повикал Георги сякаш за поръчка. Като го видял, той бил изумен от неговата изключителна хубост. Отново почнал диалог за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да отбрани своята религия, а от друга – неопровержимо да потвърди тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци мощно се озлобили и отвели Георги в пандиза. Свещеникът, в чийто дом св. Георги обитавал и при който се изповядвал, съумял да се добере до него, с цел да му вдъхне неотстъпчивост в изповедничеството.
Когато втори и финален път бил извикан пред съда, мъченикът по този начин се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил отговорен в нищо, обаче не бил в положението да го отбрани от своите разярени единоверци, заради което го дал в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили огромен огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той почнал да се кръсти и да се моли, като най-после споделил: " Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си! " Тогава един разгневен турчин го блъснал по главата с едно дърво и той паднал мъртъв.
Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прахуляк тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните скрито донесъл тялото на мъченика в античната черква " Св. Марина " (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, откакто получили благосклонното позволение на кадията. Служба му съставил някой още в антично време, а житието му било формирано от софийския духовник " поп Пею ", чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом обитавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. страдалец Николай Софийски, Матей Граматик, след някое време светите мощи на мъченика Георги били сложени в някоя от софийските църкви (може би същата " Св. Марина " ) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях в този момент се съхранява в Драгалевския манастир " Св. Богородица ", а друга - в Рилския манастир.
Той се родил от родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил теоретичен да чете и написа, той усвоил занаята златарство. Като останал без татко, красивият и интелигентен младеж бил заставен да избяга в огромния град София, тъй като на турците било по-лесно в дребния град да го вземат принудително в своята религия и в еничерската армия. Но и тук завистливото око на турците скоро разкрило редките качества на неговата външна и вътрешна хубост, по тази причина те изпратили при него един собствен книжник сякаш с поръчка, а в действителност да поведе диалог с него по въпросите на вярата. Георги, въпреки да бил единствено на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя клиент да млъкне компрометиран. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и споделил, че този човек е рисков за мохамеданството и принудително би трябвало да бъде потурчен.
Съдията повикал Георги сякаш за поръчка. Като го видял, той бил изумен от неговата изключителна хубост. Отново почнал диалог за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да отбрани своята религия, а от друга – неопровержимо да потвърди тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци мощно се озлобили и отвели Георги в пандиза. Свещеникът, в чийто дом св. Георги обитавал и при който се изповядвал, съумял да се добере до него, с цел да му вдъхне неотстъпчивост в изповедничеството.
Когато втори и финален път бил извикан пред съда, мъченикът по този начин се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил отговорен в нищо, обаче не бил в положението да го отбрани от своите разярени единоверци, заради което го дал в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили огромен огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той почнал да се кръсти и да се моли, като най-после споделил: " Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си! " Тогава един разгневен турчин го блъснал по главата с едно дърво и той паднал мъртъв.
Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прахуляк тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните скрито донесъл тялото на мъченика в античната черква " Св. Марина " (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, откакто получили благосклонното позволение на кадията. Служба му съставил някой още в антично време, а житието му било формирано от софийския духовник " поп Пею ", чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом обитавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. страдалец Николай Софийски, Матей Граматик, след някое време светите мощи на мъченика Георги били сложени в някоя от софийските църкви (може би същата " Св. Марина " ) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях в този момент се съхранява в Драгалевския манастир " Св. Богородица ", а друга - в Рилския манастир.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ